18 септември 2010 г.

Неприятният татарин

0 коментара
Че няма да има възмездие за безобразията на ДПС във властта, го разбраха всички. Че има договорка между Бойко Борисов и Ахмед Доган, също стана очевидно, но поне можеха да ни спестят нахалната демонстрация на недосегаемост, която започна да ни се натрапва всеки ден от екрана на някоя телевизия.

В последно време с ролята на подобен инквизитор се е наел Лютви Местан, който не слиза от медиите, обяснявайки онова, което трябва да чуем от неговия лидер. Между другото, отказът на Ахмед Доган да участва в публичния живот и да дава отговори на въпроси, свързани с политиката на неговото движение и със собствените му постъпки, е също толкова нагъл, колкото и фактът, че не стъпва в Народното събрание. Презрението, което Доган демонстрира към българската демокрация и към българските институции с неявяването си в парламента е същото и по отношение на общественото мнение в България, което, както навсякъде по света, би трябвало да се формира в основната си част от медиите.

Как те се справят с тази задача, е отделен въпрос, но е факт, че Доган проявява презрение и в тази посока, отказвайки да дава отговорите, които дължи като политически лидер и публична фигура. Вместо това той праща говорители, сякаш е месия, който снизхожда до простосмъртните само чрез своите пророци.

Трябва да призная, че Лютви Местан е може би най-неприятният от тях. Нахален, ограничен, но с интелектуални претенции и ужасен наукообразен речник, който в средите на ДПС трябва да минава за висока академична класа. Лютви Местан е един от най-скучните оратори в парламента. Затова пък гласът му е крайно неприятен – с голям успех може да озвучава враната от някой анимационен филм, но въпреки това изглежда, че Местан много си го цени, както впрочем и мислите си, които обича да споделя дълго и напоително. Може да стърже половин час, без да каже нищо.

Онзи ден обаче каза нещо, което беше изключително нахално и което ме подтикна към този коментар. Според Местан, ако всички български политици бяха постъпили като Доган, който декларирал своя хонорар от 1,5 милиона лева като консултант на хидроенергийни проекти, в България нямало било да има корупция. Местан добави, че ДПС не бягало от моралните измерения на въпроса, каквото и да означава това, и приключи коментара си за скандала с хонорара на Доган, скандал, който навсякъде по света би сложил край на политическата му кариера, но не и у нас.

У нас, както казах, политиците освен че ни мамят, а напоследък го правят и открито, си позволяват и да ни поучават от телевизионните екрани, че техните измами са изключително постижение в областта на нравствеността. Нямало било да има корупция, ако всички били постъпвали като Доган. Да вземеш и да го удариш през устата този галфон, този нахален дървен философ, тази неприятна кука, забравих как му беше псевдонимът на доносник от ДС, да го изджаскаш по наукообразната физиономия този селски "красавчик" Местан от село Чорбаджийско, вместо да му задаваш въпроси – това си говорих на себе си, докато го гледах и се поставях на мястото на водещия колега журналист. Не знам дали бих направил подобен радикален жест, но си давам сметка, че тази идея е по-скоро плод на чувството за безсилие, което сигурно не изпитвам само аз.

Впрочем и тази депесарска наглост трябва да се пише на сметката на Бойко Борисов, който излъга избирателите си, договори се зад гърба им с Доган, а днес оставя хората му да си развяват коня на медийния фронт, че от време на време и да ни се подиграват в лицето по централните новини. Подигравката ще бъде пълна, когато съдът реши, че Доган е взел неправомерно тези пари и го накаже с глоба от 2500 лева, а Бойко се изпъчи по телевизията и каже – ето, поставихме ДПС в ъгъла, където им е мястото. Въпросът е дали ще има още балъци, които да му вярват и които все още да си мислят, че ДПС най-после ще си получи заслуженото. Не само че няма да си го получат, ами ще се готвят за следващ мандат. И така ще бъде, докато стоим и гледаме безучастно...

Сетих се – агентурното име на този негодник е "Павел".

* Заглавието е на Люси Станев. Той го измисли преди около двайсет години, а по-късно създаде текст по него. Струва ми се подходящо за най-различни случаи, включително и за този малък коментар.

Явор Дачков

0 коментара:

Публикуване на коментар